[...]
„Кап. Списаревски е невероятна личност и това, което е направил, по много странен начин се проектира върху живота на хората днес. (На 20 декември 1943 г. при защитата на София от съюзническите бомбардировки виждайки, че не може да свали един американски бомбардировач, Списаревски се врязва в него със своя самолет и загива -б.а.) Още не мога да открия по каква логика се „появява” на невероятни места из цяла България и при съвсем различни хора - при млади патриоти от БНС, което сигурно е нормално, но и при зъботехник в Добрич, който в течение на 7 години от подръчни материали майстори макет-диорама за един миг от живота на пилота; при млад човек от Лом, по настоящем икономически емигрант; при една изискана интелектуалка от български произход в Канада, която неистово се бори за неговия чист образ в един форум, където го защитава от англичанин, който го нарича фашист, защото се е биел срещу добрите американци. Тази жена като малка преживява бомбардировкте в София и до ден-днешен сънува, че един страшен самолет я гони. Тя не знае дали е немски или американски, но я е страх. За нея Списаревски е направил нещо срещу това, че я бомбардират.
На "повърхността" той не вълнува много хора - питайте по улицата, няма да знаят кой е. Когато натиснеш някакво копченце или бръкнеш малко под повърхността обаче, той е просто навсякъде. Но всяка група прави свой прочит на неговия героизъм. В различни времена Списаревски е бил възвисяван и размахван от официалната пропаганда, после забравян и оплюван - въобще разпънат човек. Но хората определено имат нужда от него. И от Христос е имало нужда, и той е разпънат. Има нужда днес от такива хора, още с филма за кмета И. Иванов го разбрах. Определено имаме нужда от положителни герои, но не блудкави, а истински, които даже малко нагарчат. Списаревски при различните хора е различен символ - например на желанието да живеят в епоха, когато е имало герои. Или на патриотизъм, който днес е демоде. На желанието за реализация - идентифицират се с него или имат желание да му се подражава. Освен това той е бил много харизматичен, много хубав, много харесван от жените. И определено е личност!”
/Публикувана: Вестник „ 24 часа”, четвъртък, 23-ти Февруари 2012, автор: Жeни Милчeва/