Спаич

Документален филм за Димитър Списаревски

Подбрана филмография

2011 - „Сънувам старци”

Документален филм, реализиран съвместно с Национален Етнографски музей БАН

2010 - „Кметът”

С подкрепата на ИА НФЦ, Министерство на Културата, Програма „Култура” на Столичната община, Гьоте-институт София Виж трейлър

2007 - „Развод по албански”

Копродукция на България, Германия, Полша Виж трейлър

2003 - “Чия е тази песен?”

Копродукция на България, Германия, Белгия
Номинация на Европейската филмова академия Най-добър документален филм за 2003 г.

Участие в над 50 международни филмови фестивали
Удостоен с 15 национални и международни награди и отличия между които: Виж трейлър

Подбрана филмография

филми реализирани преди 1990 г.

„СТАРО ЗЛАТО” – 1984г.

Удостоен със Специалната награда на Международния филмов фестивал за късометражни филми. Селектиран за FESTRIO в Форталеза, Бразилия.

„СЪСЕДКАТА” – игрален филм – 1986 г.

Един от петте български филма с най-голям брой зрители през 1988 г. Показван в Унгария, Германия и Русия. Излъчван от австрийската телевизия и тв канал ARTE. Селектиран за участие във Филмовия фестивал за филми на женска тематика в Со, Париж и във Филмовия фестивал във Мадрид. Един от 50-те любими български филма според класацията на зрителите на БНТ.

„МАЙКИ” - 1982 г.

Филмът е бил забранен за публични прожекции заради начина, по който се осмелява да критикува и изобличава лицемерието и двойствения морал на социалистическото общество.

Награда “Сребърен ритон” от Националния фестивал за неигрално кино. Селектиран и показан в цензурирана версия на фестивалите в Оберхаузен, Лайпциг и Билбао.

„В ИМЕТО НА СПОРТА“ – 1983 г.

Този филм също е бил забранен в периода от 1983 до1989. Той е вид продължение на поредица от филми, показващи истинското лице на социалистическата обществена система от ценности. Филмът разкрива пазените в тайна нечовешки методи за правене на шампиони на всяка цена и така да се докаже спортното превъзходство на “нашата система”. Още преди завършването на филма всички работни материали са конфискувани. Първата прожекция на филма пред зрители става след настъпването на демократичните промени в България през 1989 г. През 1990 г. филмът получава Награда на филмовата критика на Националния филмов фестивал. Филмът взема участие на Фестивала за късометражно кино в Берлин. Показван е в САЩ и Унгария. Прожектиран е в рамките на специализирана програма, представяща филмов портрет на режисьорката, като един от нейните забранени филми на филмовия фестивал в Зелб, Германия.